Не влизай с празни ръце

Готина врата на гараж
Малко продължение на тази и тази теми.
Най-важните събития които още не съм отразил са излизането на Imperium Romanium на Haemimont и демото на
WorldShift.
Стойко Тодоров - некъф странен тип който е успял да се измъкне от зоркия ми поглед не е вписан в предният ми пост.В момента работи в Haemimont.Та отговорен за Crimson Force (много добро аркадно екшънче) и работещ в момента над Martyr (изглежда доста доста добре).
dmitko - 16 (или 17 , или някъде там) пич който е направил няколко игрички с GameMaker.
Q-Bix - тетрисободобна игра
Utapan - Diablo-подобна игра с интересна концепция - вие сте някакъв паяк и трепета всякакви видове буболечки и жаби :).
http://www.smarttech-games.com/ - българи са въпреки ,че не личи много от сайта им.Признавам ,че не изглежда особено впечатляващо ,но пък не се сещам за много други места в България където да се правят по-активно флаш игри (в момента се сещам само за MAG STUDIO )
http://woonetwork.com/ - каквото и да е това (не съм го пробвал) - си има български клон.Май е нещо средно между Second LIfe и социална мрежа.
Не къде да е ,а в продължението на Alone in the dark е ползвана българска музика.А тук една интересна статийка за българската следа в Black&White.
И накрая ако някой е любопитен от тук може да си дръпне демо версията на Trans (май е невъзможно да се намери пълната версия) а от тук Висящият замък.
Уту - след един бърз поглед в уикипедията се оказва маорксата дума за равновесие - която пък честоп се ползва с мисъл на отмъщение (явно маорите са психари).
Та за филма.Почва с едно клане където некви англичани избиват всички в селото Те Уеке (базиран частично на Те Кооти) , който леко психясва и почва да трепе де що види бял заедно с бандата си свирепи маори.И убива и жинъта на един заселник (Уилямсън) - и самия заселник за малко да го умрат ама по случайност оцелява.Та тоя заселник пък иска да утрепе Те Уеке и си прави пушка четирицевка която събаря барака с по един изстрел.Отделно някаква армиика от англичани тръгва подир Те Уеке и там един голобрад полковник Елиът се залубва с една мома маорка на име Кура (без майтап) ма Те Уеке я утепва за всеки случай и накрая всички искат да убият Те Уеке (който иначе ми беше симпатичен) и си го убиват де (много насилие има във филма между другото).И някакви антиколниални поуки накрая.
Все пак филма ми хареса не заради сюжета.Просто беше особен и като усещане не мога да го сравня с друг.Нещо като уестърн и вместо индианци имаме маори.Плюс красиви пейзажи от Нова Зеландия.Плюс Те Уеке който много радваше.Ааа да и самоделната четирицевка.

Честно казано не ми е много известно за съвременната руска музика - доскоро ми бяха известни само Любе и ДДТ.
Сега с гръм и трясък в списъка се наместват и пичовете от Мелница.Доста странна музика - опитват се да комбинират
елементи от северно-европейския фолклор със руското усещане за музика - и резултата не е никак лош.
Групата е оснава през 1999 година от Наталия Филатова (певица и специалист по средновековна история на Европа),флейтистката Олга Харитонова и някакъв челист Едик (поне дотолкова успях да разбера от сайта им).Първоначално групата се наричала Тил Уленшпигел (някакъв легендарен немски шут).По-късно се присъединяват още хора и се прекръщават на мелница.

Meртвец - най-доброто им парче според мен.
Горец - почти най-доброто им.За сега опитите ми да го намеря като mp3-ка не се увенчават с успех.А това малуумно идиотско аниме ме изкарва извън нерви.Вероятно ще се наложи да го запиша от ютуба.
Дорога сна - също доста ми хареса…
Лорд Георги - може би последното което ми хвана ухото.Другите ми дойдоха малко еднообразни.
Ей тука повечко музика от тях.(скоро там трябва да може да се намери и Горец)

Най-най-най любимите ми анимации (две на брой).
Kirikou е герой е на две филмчета ”Кирику и магьосницата“ и ”Кирику и дивите животни“ (второто все още размотава на DVD по сергиите) проследяват борбата му със злата магьосница Караба.Историиките са базирани на африкански фолклор (неясно от коя страна - вероятно някоя френска колония - щот филмчето е френско).Първата част излиза през 1998 година и печели голямата награда на фестивала във Aнеси.Втората през 2005.
Защо ми хареса толкова…?Първо визията - не е нещо нечувано - персонажите са си средна работа (особено в първата част - не че са лоши де) но пейзажчетата създават една такава идилична африканска атмосфера.И второ заради
Кирику и Караба - тъй или иначе филчетата основно проследяват отношенията им.
Кирику - нещо като африканският вариант на палечко.Неествено (даже свръхестествено) дребен, безгрижен (донякъде), хитър и смел.Абсолютен уникат който всеки път ме спуква от смях като го видя как търчи.
Магьосницата Караба - злобна ,властна …и красива.Подчинила всички мъже в селото на Кирику и ги превърнала във безволеви тотеми (май за това не е нужна кой знае колко магия
).Мда…през цялото време между Караба и Кирику се прехвърчат някакви искри.Франсетата ги умеят тез работи.Въпреки художествената пресиленост отношенията им изглеждата прекалено истински.Кирику постоянно вбесява Караба.Кирику постоянно не успява да излезе на глава с нея.В крайна сметка Кирику разбира голямата и тайна - злобна е щот я боли - успява да изненада изотзадзе.И…в крайна сметка за една жена няма значение какъв какъв е един мъж щом е решителен и смел.Просто не искам да преразказвам много от сюжета ама всичко е едно такова метафорично и поучително.
Ествествено Караба и Кирику не са всичко във филма.Персонажите от филма страхотно допълват картинката.
Мъдрият дядо който вижда много , но предпочита да не се намесва.Майката на Кирику - която внася едно такова спокойствие.Инициативната дебела лелка ,която винаги е готова за нови начинания ама къде от високомерие къде от глупост успява да обърка всичко с което се захване.Злобният сприхав дядка който никаква работа не ще да подхване ама винаги е готова да дава акъл.Много реалистични персонажи. И цялото село което потресавашо бързо забравя как Кирику го спасява от последната хитрост на Караба.
И въпреки всичко филмчето си има лековат сюжет дето спокойно деца могат да му се израдват.Аве уникално филмче.

Тъй…Режисьора Michael Ocelot ми привлече вниманието и с още едно филмче - “Принцът и принцесата” въпреки (а може би именно заради това) ,че го изгледах на френски и не разбрах почти нищо пак много ми хареса.Интересна анмиациика със силуето където някакъв отвеян принц спасява някаква оше по отвеяна принцеса.