npocmaka

Музиката от един честно казано доста глупав филм от почти далечната (вече?) 1995-та.И единственият спагети уестърн за който се сещам с френски привкус. Реших да изрежа музиката от началните надписи където не е “чиста” - има един прострелян надпис и чаткане на копита - но пък добре допълва атмосферата. Доста на напомня на нещо създадено от (великия,неповторимия и т.н.) Еньо Мориконе (което мисля си минава за похвала). Писана от Kevin Kiner , който при все че има и други приятни творения всичките приличат на писани от някой друг (може да прецените сами).

Излезе нов Терминатор (страхотен според мен) , което ме подсети за стария (най-стария).Има(ше) страхотен опънинг (да ги таковам и чуждиците):




Синкави надписи върху черен фон, 80-тарска електроника - за момент ми се стори ,че наоколо се разнесе характерната миризма на VHS касетка.Е темичката е страхотна - една такава агресивна и стегната.Изкомпозирана от Brad Fiedel (оня дет е на картинката горе).Тук е темичката от двойката ,която си е на практика същата.

Е човека не е известен само с една темичка.Всъщност са две.Come to me от Fright Night (хорърче с вампири):





Тая музика направо си е нежна - да не повярваш ,че е от филм на ужасиите.Пак от същият филм (и същата тема) само дето вместо пеене има бас китара (не звучи зле)

Филмов композитор.Не знам дали защото тогава е бил млад или заради или защото са се сработвали добре ,но кажи речи единствените му добри работи са тези с режисьора Дейвид Лийн.

Също баща на Жан-Мишел Жар.Та…

Lawrence of Arabia (1962) / (imdb) - най-доброто което е успял да сътвори.Има нещо приключенско в тая музика.И лежерно.Все едно някой ти разправя за преживелиците си на младини.И в същото време си звучи едно такова филмово бутафорно.Аве…ей го там линкчето - трудно се обяснява с думи защо ти е харесала някаква музика.
Темата на Лара от Доктор Живаго (1965) - ето с това е най известен.Изпълнението е някакво такова малко превзето с оркестъра на Metro-Goldwyn-Mayer ,а Maurice Jarre е диригент.Просто много я кавърват ,а за тoва бях сигурен ,че е участвал и композитора.

Adela’s theme от A passage to India - според мен не толкова добро колкото другите две , но с това е спечелил третия си Оскар.Филма отново е дело на Дейвид Лийн (както и другите два).

A Walk in the Clouds / (imdb) - единствения му саундтрак в който не е работил с вече споменатия режисьор и ми харесва.

Уту  - след един бърз поглед в уикипедията се оказва маорксата дума за равновесие - която пък честоп се ползва с мисъл на отмъщение (явно маорите са психари).

Та за филма.Почва с едно клане където некви англичани избиват всички в селото Те Уеке (базиран частично на Те Кооти) , който леко психясва и почва да трепе де що види бял заедно с бандата си свирепи маори.И убива и жинъта на един заселник (Уилямсън) - и самия заселник за малко да го умрат ама по случайност оцелява.Та тоя заселник пък иска да утрепе Те Уеке и си прави пушка четирицевка която събаря барака с по един изстрел.Отделно някаква армиика от англичани тръгва подир Те Уеке и там един голобрад полковник Елиът се залубва с една мома маорка на име Кура (без майтап) ма Те Уеке я утепва за всеки случай и накрая всички искат да убият Те Уеке (който иначе ми беше симпатичен) и си го убиват де (много насилие има във филма между другото).И някакви антиколниални поуки накрая.

Все пак филма ми хареса не заради сюжета.Просто беше особен и като усещане не мога да го сравня с друг.Нещо като уестърн и вместо индианци имаме маори.Плюс красиви пейзажи от Нова Зеландия.Плюс Те Уеке който много радваше.Ааа да и самоделната четирицевка.

Най-най-най любимите ми анимации (две на брой).

Kirikou е герой е на две филмчета ”Кирику и магьосницата“ и ”Кирику и дивите животни“ (второто все още размотава на DVD по сергиите)  проследяват борбата му със злата магьосница Караба.Историиките са базирани на африкански фолклор (неясно от коя страна - вероятно някоя френска колония - щот филмчето е френско).Първата част излиза през 1998 година и печели голямата награда на фестивала във Aнеси.Втората през 2005.

Защо ми хареса толкова…?Първо визията - не е нещо нечувано - персонажите са си средна работа (особено в първата част - не че са лоши де) но пейзажчетата създават една такава идилична африканска атмосфера.И второ заради
 Кирику и Караба - тъй или иначе филчетата основно проследяват отношенията им.

Кирику - нещо като африканският вариант на палечко.Неествено (даже свръхестествено) дребен, безгрижен (донякъде), хитър и смел.Абсолютен уникат който всеки път ме спуква от смях като го видя как търчи.

Магьосницата Караба - злобна ,властна …и красива.Подчинила всички мъже в селото на Кирику и ги превърнала във безволеви тотеми (май за това не е нужна кой знае колко магия ).Мда…през цялото време между Караба и Кирику се прехвърчат някакви искри.Франсетата ги умеят тез работи.Въпреки художествената пресиленост отношенията им изглеждата прекалено истински.Кирику постоянно вбесява Караба.Кирику постоянно не успява да излезе на глава с нея.В крайна сметка Кирику разбира голямата и тайна - злобна е щот я боли - успява да изненада изотзадзе.И…в крайна сметка за една жена няма значение какъв какъв е един мъж щом е решителен и смел.Просто не искам да преразказвам много от сюжета ама всичко е едно такова метафорично и поучително.
Ествествено Караба и Кирику не са всичко във филма.Персонажите от филма страхотно допълват картинката.
Мъдрият дядо който вижда много , но предпочита да не се намесва.Майката на Кирику - която внася едно такова спокойствие.Инициативната дебела лелка ,която винаги е готова за нови начинания ама къде от високомерие къде от глупост успява да обърка всичко с което се захване.Злобният сприхав дядка който никаква работа не ще да подхване ама винаги е готова да дава акъл.Много реалистични персонажи. И цялото село което потресавашо бързо забравя как Кирику го спасява от последната хитрост на Караба.
И въпреки всичко филмчето си има лековат сюжет дето спокойно деца могат да му се израдват.Аве уникално филмче.

Тъй…Режисьора Michael Ocelot ми привлече вниманието и с още едно филмче - “Принцът и принцесата” въпреки (а може би именно заради това) ,че го изгледах на френски и не разбрах почти нищо пак много ми хареса.Интересна анмиациика със силуето където някакъв отвеян принц спасява някаква оше по отвеяна принцеса.