The lords са (западно) Германска група ,която май е оказала доста влияние на местна почва.Когато не правят кавъри не дразнят много 
.Тъй като в тубата забелязах някои пропуски от творчеството им реших да попълня каквото мога почвайки с тези двете:
Музиката от един честно казано доста глупав филм от почти далечната (вече?) 1995-та.И единственият спагети уестърн за който се сещам с френски привкус. Реших да изрежа музиката от началните надписи където не е “чиста” - има един прострелян надпис и чаткане на копита - но пък добре допълва атмосферата. Доста на напомня на нещо създадено от (великия,неповторимия и т.н.) Еньо Мориконе (което мисля си минава за похвала). Писана от Kevin Kiner , който при все че има и други приятни творения всичките приличат на писани от някой друг (може да прецените сами).
Излезе нов Терминатор (страхотен според мен) , което ме подсети за стария (най-стария).Има(ше) страхотен опънинг (да ги таковам и чуждиците):
Синкави надписи върху черен фон, 80-тарска електроника - за момент ми се стори ,че наоколо се разнесе характерната миризма на VHS касетка.Е темичката е страхотна - една такава агресивна и стегната.Изкомпозирана от Brad Fiedel (оня дет е на картинката горе).Тук е темичката от двойката ,която си е на практика същата.
Е човека не е известен само с една темичка.Всъщност са две.Come to me от Fright Night (хорърче с вампири):
Тая музика направо си е нежна - да не повярваш ,че е от филм на ужасиите.Пак от същият филм (и същата тема) само дето вместо пеене има бас китара (не звучи зле)
Henry Mancini (16 Април, 1924 – 14 Юни, 1994)
Спечелил е 20 Grammy-та и 4 Oscar-a.Един от първите композитори които започват да използват джаз във филмова музика.Понежа нещо имам проблем с ъплодването в дата.бг ще ползвам youtube:Peter Gunn - дедективско сериалче ,с което пробива във филмовата индустрия и първата (ама не и последна) му колаборация със Едуард Блейк .Както често се случва с творческите колективи режисьор-композитор и този се оказва дълго живеещ.Ей го Peter Gunn:
Изпълнението е на живо пълно с разни дразнещи джаз импровизации.Peter Gunn е далеч по-известно в изпълнението наДуейн Еди , използвано в продължението на сериала и донесло на Еди една награда Грами.Доста по-живо темпо и пианото е заменено с китара (музиката почва на втората минута…):
Розовата пантера - най-популярната му творба.След игралният филм от 1963 година темичката става много популярна и Едууард Блейк създава и анимационният герой и кратките серийки:
Baby Elephant Walk - от не толкова популярните му творби ,ама въпреки това мен много си ми харесва.Звучи едно такова тромаво и закачливо - баш като малко слонче.От филма Hatari! със John Wayne:
Moon River - това чудо му е донесло първият оскар.Нетипично за него не е джаз.Много известна творба ,щот филма е много известен (Breakfast at Tiffany’s - някой ден ,ако съм на романтично лигава вълна може евентуално да го изгледам ):
Days of wine and roses - пак не е джаз и пак му носи оскар:
Thorn Birds - някакъв сериал дето и идея си нямам какво точно представлява (не изглежда хич обещаващо…) ама ето тази музикална тема от него ми харесва :
Charade:
Групата е основана 1959 като Tom and the Tornadoes ,като основна движеща сила и вокалист е Tommy James (тогава 12 годишен).През 63-та се преименуват на Tommy James and the Shondells (щот’ Troy Shondell е любимият китарист на Tommy).Активни са до началото на 80-те.Тъй..
Crimson and Clover (1968) - най-добрата им песен .Написана от Tommy James и Peter Lucia (барабанистът на групата).Известна с трептящият ефект в края на песента ( придаващ модерния за ония времена психеделичен ефект ) - постигнат ,като Tommy James вкключил микрофона към усилвятеля на китарата.Някои хора съзират сатанинки символизъм в песента - в свободен превод - Червенина и детелина(обложката на песента представлява окърванено сърце и детелина).Едно заради символиката с която са обремени детелините - в ирландската митология е символ на светата троица,имат леко съдържание на морфин и т.н.И второ именно заради треперещият ефект в края на песента Crimson and Clover може да прозвучи ,като Christmass is over , което ще рече - Коледа свърши.
Crystal blue persuasion (1969) - Втората им най-добра песен.Отново опити за психеделичнио ефекти в края на песента - тоя път с ехо ефект.Уж песента е вдъхновена от Книга на Езекил - ама според мен текста са си е абсолютно хипарски.
Mony Mony (1968) - Всъщност песента е по-известна с изпълнението на Billy Idol ,ама оригинала си е на Shondells.
Hanky Panky (1963) - Първият им голям хит.Оригинала е на The Raindrops , амa в тяхното изпълнение не е толкова популярно.
Филмов композитор.Не знам дали защото тогава е бил млад или заради или защото са се сработвали добре ,но кажи речи единствените му добри работи са тези с режисьора Дейвид Лийн.
Също баща на Жан-Мишел Жар.Та…
Lawrence of Arabia (1962) / (imdb) - най-доброто което е успял да сътвори.Има нещо приключенско в тая музика.И лежерно.Все едно някой ти разправя за преживелиците си на младини.И в същото време си звучи едно такова филмово бутафорно.Аве…ей го там линкчето - трудно се обяснява с думи защо ти е харесала някаква музика.
Темата на Лара от Доктор Живаго (1965) - ето с това е най известен.Изпълнението е някакво такова малко превзето с оркестъра на Metro-Goldwyn-Mayer ,а Maurice Jarre е диригент.Просто много я кавърват ,а за тoва бях сигурен ,че е участвал и композитора.
Adela’s theme от A passage to India - според мен не толкова добро колкото другите две , но с това е спечелил третия си Оскар.Филма отново е дело на Дейвид Лийн (както и другите два).
A Walk in the Clouds / (imdb) - единствения му саундтрак в който не е работил с вече споменатия режисьор и ми харесва.
Честно казано не ми е много известно за съвременната руска музика - доскоро ми бяха известни само Любе и ДДТ.
Сега с гръм и трясък в списъка се наместват и пичовете от Мелница.Доста странна музика - опитват се да комбинират
елементи от северно-европейския фолклор със руското усещане за музика - и резултата не е никак лош.
Групата е оснава през 1999 година от Наталия Филатова (певица и специалист по средновековна история на Европа),флейтистката Олга Харитонова и някакъв челист Едик (поне дотолкова успях да разбера от сайта им).Първоначално групата се наричала Тил Уленшпигел (някакъв легендарен немски шут).По-късно се присъединяват още хора и се прекръщават на мелница.
Meртвец - най-доброто им парче според мен.
Горец - почти най-доброто им.За сега опитите ми да го намеря като mp3-ка не се увенчават с успех.А това малуумно идиотско аниме ме изкарва извън нерви.Вероятно ще се наложи да го запиша от ютуба.
Дорога сна - също доста ми хареса…
Лорд Георги - може би последното което ми хвана ухото.Другите ми дойдоха малко еднообразни.
Ей тука повечко музика от тях.(скоро там трябва да може да се намери и Горец)
Първо е французойка.По-принцип на франсетата им е сбъркана представата за музика ,ама Rose Laurens ми харесва.И има хубав плътен глас.Лошото е ,че не можах да намеря никакво инфо за нея на английски ,а френски бъкел не знам.Каквото ми се изясни от тук и това беше (единственото което разбрах беше débute groupe Sandrose, en 1972 и до там). Да не забравим и site officiel…
Ето и единствените 4 песни които успях да намеря от нея (да предупредя ,че всичките са с подчертано 80-тарско звучене).
1. Africa - най-популярната и песен - на английски и френски.
2. Night sky - попаднах само на вариант на англииски.
3. Mammy Yoko - тук пък само на френски
4.American love - пак само английски.
С две думи странен мелодичен джаз.Не че си падам много , но имат две три песнички които ми ‘аресват.
Matt Bianco всъщност не е има на реална личност а изислен таен агент - хората са си падали по музика от шпионски филми.Групата е основана през 1982 и е сравнително популярна до средата на 80-те.Ето някои от песните им подредени по това колко ми харесват:
1.Get out of your lazy bed
2.Yeh Yeh
3.Half a minute
4.More than i can bare
5.Sneaking out the back door
6.Wap bam boogie
Ако харесвате музиката на Исихия и търсите нещо с подобно звучене и случайно още не сте попаднали на македонците Mizar и Anastasia (или Ифран които са си българи и сега няма да се занимавам с тях) значи току що попаднахте на тях
Read the rest of this entry »